Студията е посветена на националистически спорове в полето на изкуствознанието. Тя проследява историческото формиране на понятието за „старобългарско изкуство“ на фона на балканските полемики относно средновековното културно наследство на географската област Македония. Предмет на критичен анализ са начините, по които политически каузи са формирали основни тези и аргументи в българската и, в по-общ план, в балканската история на изкуството. Студията разкрива и прякото участие на български и балкански изкуствоведи и археолози в държавните политики, особено през военновременни периоди, когато научната експертиза бива мобилизирана за оправдаване на военни окупации и за обосноваване на териториални претенции.
"Македонското възраждане - що е то?": този въпрос задава акад. Блаже Ристовски преди около двайсет години в една от най-амбициозните си монографии [...]
Неколкократните опити да се обсъди по-спокойно проектът “Батак” като че ли не постигнаха резултат. Не се оправда първоначалното очакване, че като отмине медийният скандал, ще дойде ред и на “спокойното”, “академично” разглеждане на темата. Напротив – всеки нов опит за дебат по проекта води до реактивизиране на скандала. Широката публика неизменно недоволства – недоволства, че участниците в проекта “са се скрили”, недоволства, ако “пак се показват”. Самият проект не бе завършен, след неколкократните отлагания не се проведе и планираната конференция. Обсъжданията в публичното пространство пък се превръщат в паралелни монолози, при които едни изброяват грешките в “проекта на Балева и Брунбауер”, а други разобличават лъжите по техен адрес, като повечето изказвания започват с нервни възклицания от типа “Омръзна ми да повтарям...” и “Тези хора как не разбраха...”.